“Вой” на Horror Writers Club LAZARUS

Изпълзял от глъбините на въображението на осемнадесет автора, добил форма на текстов документ, преминал през всички необходими промени включително и през тройна редакторска шлифовка, на бял свят се роди най-новото литературно произведение на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Точно две години след трагичната кончина на патрона на клуба Адриан Лазаровски, сборникът „Вой“ официално излезе от печат и поде своя поход към личните библиотеки и душите на читателите, за да ги сграбчи за гърлото и да им подшушне своите ужасяващи кошмарни тайни.

Аз съм изключително щастлив, че след триумфа на първата клубна рожба – сборника „Писъци“ – и посмъртно събраните разкази на Адриан – „Сбъдващия мечти“ – ние като клуб продължаваме уверено по неравния, труден и каляващ волята път. Нещо повече – показваме, че това, което ни е събрало не е просто някаква моментна амбиция, а че като хора, автори и творци, ние желаем да надскочим досегашните си постижения, да надграждаме уменията си и да предоставим на читателите и феновете на този жанр един създаден с много усърдие, жар и любов, качествен продукт в лицето на сборника с хорър разкази „Вой“. За пореден път огласяваме родното литературно пространство с нашето присъствие и този път екотът е по-мощен и по-траен.

Разбираемо, аз съм пристрастен в отношението си към тази книга, но просто няма как да отрека блестящо приложения талант на моите колеги и приятели – както на набиращите скорост и инерция млади лъвчета, така и на обиграните стари кучета. Като най-ярък лъч надежда за реализация на автори в остросюжетните жанрове в България, издателство Gaiana book&art studio отново е поело юздите на това начинание, и разбира се е справило повече от успешно. Другата добра новина е, че както и предният път, художник на корицата е големият Петър Станимиров, чието майсторство сътвори визуалния облик на „Вой“ с умопомрачаващо великолепна илюстрация. В добавка, можем да се похвалим и че сборникът се предлага също така и с твърди корици за любителите на колекционерски издания.

“ПО крилете на гарвана” – Колектив (Конкурс на сп. “Дракус”)

Малко преди 2016 година съвсем да си отиде от Григорианския календар, в литературното ни пространство излезе сборникът „ПО крилете на гарвана“, който включва разкази от български автори, вдъхновени и повлияни от Едгар Алън По в резултат от едноименния конкурс на сп. „Дракус“. За мен бе огромна чест и радост, че моя творба успя да премине през строгото сито на авторитетното жури и да дели страници с произведения на отличените автори.

Едно от много хубавите неща на тези конкурси е, че при тях наистина се търси специфичното творческо проявление на авторите, в което големите писатели са оставили значима следа (за справка предните два конкурса „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“, както и текущият – „Зовът на Лъвкрафт“). Също една чудесна възможност за несериозни читатели като мен да се запознаят по-обстойно с произведенията им и да открият за себе си онази муза, която е вдъхновявала и вдъхновява милиони хора.

Няколко думи за разказите:

„Блюдо за гарвани, обяд за червеи“ – А.В.Торът
Главният герой се събужда окован, а неговата изкусителна пленителка има причина да приложи своето разбиране за садизъм. Чудесно ударно начало на сборника.

“Любопитството на Кларънс“ – Александър Цонков – Lostov
За този конкурс ме вдъхнови разказът на По „Човекът от тълпата“, в който главният герой проследява един старец из града, където следенето продължава с часове без някаква развръзка – описан е самият процес. В моя разказ действието започва по сходен начин, но за да вплета допълнителна интрига и съспенс, съм го продължил в друга по-мистична посока. А доколко се е получило, читателите ще кажат.

“Изповедта на един урод“ – Анна Гюрова
Елегантно разказана история, чието действие се развива в тъмните векове. Винаги се възхищавам на способността на автори като Анна, при които написаното от тях се чете толкова леко и с такъв интерес.

“Нощта срещу ноември” на Валентин Попов – Вотан

Разгърнах страниците на първата книга на Валентин Попов – Вотан. Прочетох, попих и видях началото на един български талант. Към момента Вотан има три издадени сборника с разкази, но на мен ми беше интересно и любопитно да видя как се е зародил пътят на писането му.

Разказите в “Нощта срещу ноември” се четат леко и неусетно. Историите се плъзгат по възприятията на читателя лесно като масло върху нагорещен тиган. В бележките от автора в началото пише, че са писани между 1998 г. и 2013 г. Въпреки, че не е споменато кога точно са писани самите разкази, чрез тази подборка един вид може да се проследи развитието във формирането на идея, изграждането на сюжет, герои и т.н.

И без повече словоблудства, да споделя малко впечатления за самите разкази.

“Бялата посестрима” – Зима, сняг, ловец и природа. Така започва сборникът и въпреки, че самият разказ е много кратък, веднага ми навя спомен за “Да накладеш огън” на Джек Лондон.

“Художникът и есента” – Млад художник е обсебен от желанието да нарисува секси мацка, която е позирала в Художествената академия, където той е студент. По някакъв начин се запознава с нея и тя сама предлага да му позира. Какво ще му даде тя и какво ще му вземе?

“Лиан” – Не знам как точно да определя тази много приятна фентъзи хорърийка. Развива се в полите на Пирин и главният герой, който е овчар се натъква на древни и могъщи същества, които се оказва, че воюват между себе си от векове.

“Новата страница на Белла” – Класическа комбинация от страстен, луд секс, издължени кучешки зъби и … ами, да – кръв, разбира се.

“Писъци” на Horror Writers Club LAZARUS

Сборникът „Писъци“ е първата рожба на Horror Writers Club LAZARUS. Зачената и създадена с много желание и любов към хорър жанра, за много кратко време, след като видя бял свят, постигна успех сред почитателите на този вид литература. За това говори изчерпаният тираж, подготвянето на нов такъв, положителните отзиви в различни блогове и ревюта, анонси в сайтове, мнения на професионалисти, читатели, приятели и фенове. Най-искрено вярвам, че тази книга показва нагледно и доказва безупречно, че в България ИМА наистина добри автори, които съвсем успешно могат да се конкурират със световни имена в литературата. Без да придавам тежест на моето участие в книгата и без да се слагам заедно с големите, искам да кажа, че за мен е истинска чест и удоволствие, че мой разказ е част от „Писъци“.

На 4 май 2016 г., когато патронът на клуба Адриан Лазаровски щеше да навърши 40 години, „Писъци“ официално излезе от печат. Сборникът е под №13 на престижната “Колекция Дракус” на издателство Gaiana book&arts studio. Корицата е дело на големия художник и илюстратор Петър Станимиров – абсолютен шедьовър, без който книгата нямаше да е това, което е.

Както вече няколко пъти беше споменато, истинската сила на сборника е в неговото разнообразие. Съдържа 17 разказа от 17 различни автори – всеки, от които със свой собствен стил, сюжет и начин на разказване. Разбира се, всичко в този свят е субективно („There is no truth, only perception.”) и е напълно естествено различните читатели да имат различни предпочитания и мнения. Но аз съм напълно убеден, че всеки би намерил нещо точно по своя вкус из тези 17 разнообразни истории.

Доста се изписа за „Писъци“, но като един от авторите не мога да не обърна внимание на това безценно и толкова специално за нас ъндърграунд бижу.