ЛАМЯ ЕООД (част 1 и 2) на Марин Трошанов

Чел съм и фентъзи, и фантастика, и хорър, и трилър, и т. нар. юношески романи, но досега не бях попадал на толкова умело написана комбинация от гореописаните жанрове. Камо ли от български автор. Може би защото не съм чел достатъчно (най-вероятно…). Но романът на Марин Трошанов „ЛАМЯ ЕООД“ и продължението му „ЛАМЯ ЕООД Освобождение“ определено изгълтах за няколко дена един след друг.

Бях чел и чувал немалко добри отзиви за „Ламя“-та преди да ѝ дойде реда. Рядко попадам на книга, която по такъв изкусен и очарователен начин да ме грабне и отнесе неусетно до края, карайки ме да жадувам да узная що за Бога ще се случи по-нататък. Ще си спестя риска грубо да окепазя труда на почитаемия автор, нахвърляйки накратко за какво става дума в сюжета, затова предоставям официалното резюме:

„ЛАМЯ ЕООД“ е мрачно красива приказка, която започва на брега на морето, кръстосва улиците на София, криволичи из зловещи загадки и надниква в тайни, за чието съществуване никой не е подозирал. Едно фантастично приключение за любовта, която цял живот упорито преследваме, илюстрирано от художника Веселин Чакъров. Автор на корицата е Петър Станимиров – доайен на списание „Дъга“ и илюстратор на изданията на Стивън Кинг за България.

Действието започва през 1999 г. в Бургас. Мая – приятелката на Станимир Гелев (Миро) внезапно изчезва и нито семейството ѝ, нито полицията успяват да разберат какво я е сполетяло. Но той не се отказва. В продължение на 15 дълги години Миро проучва свръхестествени случаи, за да узнае истината. Вече преподавател в Софийския Университет той създава дружеството ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) и започва да помага на други хора, изпаднали в безизходица. Това го въвлича в невероятни приключения и опасности, а всяка следваща загадка сякаш все повече го приближава към отговора на въпроса: „Къде е Мая?“

Advertisements

“Блатна треска” на Даниел Иванов

„Блатна треска“ е дебютната книга на моя приятел и съклубник от клуб “Lazarus” Даниел Иванов. Верен на жанра, в който желае да се развива, неговата първа книжна рожба разказва истории от фантастично, мистично и хорър естество. Допълнителна тежест придава и фактът, че този сборник е намерил място в ковящата нова българска литературна история „Колекция Дракус“ на изд. „Гаяна“.

Последващите впечатления са изцяло лични като ще се постарая да съм максимално обективен и да изложа приемлив баланс между плюсовете и минусите на тази книга. А тя започва с много силен (и отвсякъде типичен за автора му) предговор от Сибин Майналовски, който има дейно участие в редакцията и като врял и кипял автор с двадесетгодишен опит дава силно рамо на Дани в неговото първопрохождане в света на авторите с вече издадени книги.

Няколко думи и за самите творби:

Равносметка за 2017 г.

Забелязвам интересна тенденция, откакто започнах да пиша – колкото по-малко разкази пиша през годините, толкова повече от тях биват публикувани на хартия. 2017 г. също не беше изключение. Написах 6 разказа и точно толкова мои писания бяха публикувани. Но не същите. Това едва ли ще продължи по същия начин, но пък отминалата година се оказа доста интересна и в някакъв смисъл – успешна за стремежите ми да се изявявам в литературната сфера.

Открих годината с участието ми в сборника “Морето!” с разказа “Сред свои” в резултат от едноименния конкурс в рамките на Есенни ахтополски празници 2016 “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”, организиран от Сдружение Лумен.

В първия за 2017 г. брой на сп. „Дракус“ беше публикуван разказа „Кошмари от кухнята“, който в предходната година четох на едно от месечните четения на инициативата „Истории от някога“ и беше гласуван на първо място в традиционния вот на публиката.

А на юбилейното издание на „Истории от някога“ когато този проект на Ники Николов-Козия навърши две години, получих грамота за „Добро другарче“ за четене на разкази на други автори през 2016 г. А през същата вълнуваща и (без)паметна вечер, публиката, която преливаше и преизпълваше Bar Dak гласува четения от мен разказ „Междугалактическо риалити“ на първо място.

През април излезе петият сборник с фантастични разкази от поредицата “Мечове”, “Мечове във времето” от Национален клуб за фентъзи и хорър “Цитаделата”. Имах честта да бъда в компанията на страхотни остросюжетни автори и да съм част от тази великолепна поредица с разказа си “Времеви комарджия”.

През пролетта за първи път имах шанса да участвам в радио риалити роман (27-и на брой) по БНР програма “Христо Ботев”, чиито създатели са Емил Янев и сина на Радой Ралин – Кин Стоянов. Автори от „Истории от някога“ – в това лице и моя милост – бяхме поканени да разкажем фантастичен роман, който нарекохме “Демоните на Магелановия облак”. Състоеше се от десет глави, всяка разказана наживо веднъж седмично от различен автор. В деня, в който трябваше да ходя в БНР (болен от пневмониия, за която още не подозирах) разказах втора глава от риалити романа, именувана „Размяната“.

“Градът на скелетите” – Анна Гюрова

Признавам, че ако не познавах Анна Гюрова, наистина не бих предположил, че “Градът на скелетите” е дебютната ѝ книга. Длъжен съм да споделя, че всеки от разказите в този симпатичен сборник носи свой уникален емоционален заряд и послание, което много ми допадна. Та казано на неакадемичен език – слабо няма!

Издадена под №22 от ковящата българска литературна история “Колекция Дракус” на изд. “Gaiana book&art studio” книгата съдържа 25 разказа. В по-голямата си част те са кратки истории, което по особен начин придава един готин нюанс на преживяването от самото четене. Това е удоволствие на малки хапки. Като 25 различни ордьовъра с изтънчен вкус, които биха впечатлили и най-капризните гастрономи и дегустатори. Тъкмо се кефиш на послевкуса от прочетената история и го заместваш с един нов, по-различен, който допълва и обогатява сетивата.

Не мога да не съм пристрастен, когато споделям впечатления от творба на Анни, тъй като за наша радост и гордост тя е част от клуб “Lazarus”, с което елегантно и грациозно допринася с цвят в нашите хорър редици. Трябва да се спомене също, че тя е и член на дамски писателски клуб “Фортуна”. Просто тази дама умее да се раздава на няколко фронта.

Не искам да се наемам с жалки опити да правя научен анализ на книгата или прецизна дисекция на писаната реч, структури, сюжети, типажи, внушения, послания и пр. Но като читател и пишещ автор от не много отдавна, трябва да призная, че съм впечатлен с каква лекота и непринуденост се четат разказите от този сборник. Лично на мен жанрът мистика – ако мога така лекомислено да му сложа етикет, въпреки че се преплитат елементи и от други жанрове – ми е много присърце. И във всеки разказ има нещо земно, природно, човешко. В историите са набляга на случващото се във времето, на отношенията между живите същества, на техните възприятия към околния свят, на човешки съдби… Все неща, в които има много потенциал, “много хляб”.

“Вой” на Horror Writers Club LAZARUS

Изпълзял от глъбините на въображението на осемнадесет автора, добил форма на текстов документ, преминал през всички необходими промени включително и през тройна редакторска шлифовка, на бял свят се роди най-новото литературно произведение на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Точно две години след трагичната кончина на патрона на клуба Адриан Лазаровски, сборникът „Вой“ официално излезе от печат и поде своя поход към личните библиотеки и душите на читателите, за да ги сграбчи за гърлото и да им подшушне своите ужасяващи кошмарни тайни.

Аз съм изключително щастлив, че след триумфа на първата клубна рожба – сборника „Писъци“ – и посмъртно събраните разкази на Адриан – „Сбъдващия мечти“ – ние като клуб продължаваме уверено по неравния, труден и каляващ волята път. Нещо повече – показваме, че това, което ни е събрало не е просто някаква моментна амбиция, а че като хора, автори и творци, ние желаем да надскочим досегашните си постижения, да надграждаме уменията си и да предоставим на читателите и феновете на този жанр един създаден с много усърдие, жар и любов, качествен продукт в лицето на сборника с хорър разкази „Вой“. За пореден път огласяваме родното литературно пространство с нашето присъствие и този път екотът е по-мощен и по-траен.

Разбираемо, аз съм пристрастен в отношението си към тази книга, но просто няма как да отрека блестящо приложения талант на моите колеги и приятели – както на набиращите скорост и инерция млади лъвчета, така и на обиграните стари кучета. Като най-ярък лъч надежда за реализация на автори в остросюжетните жанрове в България, издателство Gaiana book&art studio отново е поело юздите на това начинание, и разбира се е справило повече от успешно. Другата добра новина е, че както и предният път, художник на корицата е големият Петър Станимиров, чието майсторство сътвори визуалния облик на „Вой“ с умопомрачаващо великолепна илюстрация. В добавка, можем да се похвалим и че сборникът се предлага също така и с твърди корици за любителите на колекционерски издания.

Воят в българското литературно пространство

Точно две години след трагичната кончина на един талантлив писател, преводач, редактор, рок журналист и инициатор на множество разнообразни културни дейности – Адриан Лазаровски, основаният в негова чест и памет клуб на авторите на хорър „Лазарус“ издаде своето второ съвместно литературно произведение. „Вой“ е сборник от осемнадесет хорър разказа, написани с много жар, усърдие, любов към жанра и внимание към детайла.

Първата колективна творба на клуба – сборникът „Писъци“, който излезе през 2016 г. – даде сериозна заявка, че противно на ширещото се мнение, че в България няма читави автори на истории от жанровете хорър, фантастика, фентъзи и пр., в родното литературно пространство врят и кипят немалко доказали таланта си творци, както и тепърва изгряващи такива. За това говори и безапелационното представяне на клуба на тазгодишните български номинации за ежегодното събитие за фантастика „Еврокон“, което се проведе в Дортмунд. Гласуването на 650 фена на фантастичното определи 9 първи места от общо 14 категории за членове и произведения на „Лазарус“, в това число и клубния сборник „Писъци“. А на самия конвент в Германия, автор от клуба бе отличен с награда за дебют. В допълнение, призовите места и добрите представяния на отделни автори в различни литературни конкурси затвърждават както тяхното индивидуално израстване като амбициозни развиващи се творци, така и качественото надграждане на самия клуб като цяло.

След успеха на „Писъци“ беше време да се обърне специално внимание на творчеството на патрона на клуба Адриан Лазаровски. Благодарение на упоритата работа на негови членове, на книжния пазар излезе сборникът „Сбъдващия мечти“, който за пръв път събира на едно място всички негови разкази, които са били публикувани през годините в различни сборници, алманаси, вестници и списания. Задължително четиво за всеки истински ценител на автентичния хорър и жанрова литература с високо качество, която успешно може да се нареди до творбите на големи световни имена в тази област.

От самото си сформиране, клубни членове на „Лазарус“ са постоянна част от литературния и културен живот в страната. От кръгли маси за дискусия относно българските номинации за Еврокон на „Дните на фантастичното“ и разговор за хоръра в крими фантастиката като част от криминален уикенд „София Ноар 2017“ в лит. клуб „Перото“, през награждавания и премиери на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, до участия в конвенти като Таласъмия, Булгакон и много други. Заслужава си да се спомене и участието на клуба в библиотека „Български риалити романи“ – проект на Емил Янев и Кин Стоянов по БНР програма „Христо Ботев“ – където с „Реквием за сбъдващия мечти“ негови приятели писатели почитат паметта на Лазаровски с алтернативни истории на негови разкази, чийто главен герой е той.

“ПО крилете на гарвана” – Колектив (Конкурс на сп. “Дракус”)

Малко преди 2016 година съвсем да си отиде от Григорианския календар, в литературното ни пространство излезе сборникът „ПО крилете на гарвана“, който включва разкази от български автори, вдъхновени и повлияни от Едгар Алън По в резултат от едноименния конкурс на сп. „Дракус“. За мен бе огромна чест и радост, че моя творба успя да премине през строгото сито на авторитетното жури и да дели страници с произведения на отличените автори.

Едно от много хубавите неща на тези конкурси е, че при тях наистина се търси специфичното творческо проявление на авторите, в което големите писатели са оставили значима следа (за справка предните два конкурса „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“, както и текущият – „Зовът на Лъвкрафт“). Също една чудесна възможност за несериозни читатели като мен да се запознаят по-обстойно с произведенията им и да открият за себе си онази муза, която е вдъхновявала и вдъхновява милиони хора.

Няколко думи за разказите:

„Блюдо за гарвани, обяд за червеи“ – А.В.Торът
Главният герой се събужда окован, а неговата изкусителна пленителка има причина да приложи своето разбиране за садизъм. Чудесно ударно начало на сборника.

“Любопитството на Кларънс“ – Александър Цонков – Lostov
За този конкурс ме вдъхнови разказът на По „Човекът от тълпата“, в който главният герой проследява един старец из града, където следенето продължава с часове без някаква развръзка – описан е самият процес. В моя разказ действието започва по сходен начин, но за да вплета допълнителна интрига и съспенс, съм го продължил в друга по-мистична посока. А доколко се е получило, читателите ще кажат.

“Изповедта на един урод“ – Анна Гюрова
Елегантно разказана история, чието действие се развива в тъмните векове. Винаги се възхищавам на способността на автори като Анна, при които написаното от тях се чете толкова леко и с такъв интерес.