Междугалактическо риалити

– Братле, още не мога да повярвам, че го открихме! – не спираше да се радва Роско.
– Леко бе, Роско! Стига си ме прегръщал! – изръмжа брат му Франко, който се бе съсредоточил в управлението на прехващателния лъч. На стотина метра под техния кораб, сред космическото безбрежие, бавно и сигурно се приближаваше малък олющен звездолет. – Отворѝ люка! – нареди той.
Все така ентусиазиран, Роско изпълни заповедта, като продължаваше да дърдори развълнувано.
– Представяш ли си всички тези легенди за изгубения звездолет да са истина? Цял гунгански звездолет пълен със запаси от платина от най-високо качество! Майко мила! Та това е цяло състояние! Ще можем да си позволим всеки ден да сме с проститука от Аурория… и така до края на живота ни. Ама такъв късмет извадихме, че онзи пиян кендорианец на Нептун ни даде координатите на звездолета. Бил прекалено стар за тия работи. Ха! На негово място…
Корабът им се разтресе леко – знак, че прехванатия звездолет вече е изцяло тяхно притежание.
– Така! – рече властно Франко. – Затварям люка. Да слагаме скафандрите. Вземи си бластера за всеки случай и да видим какво ни носи тая раздрънкана барака.

•           •           •

В същото време, на няколко милиона светлинни години от тях, на планетата Лендария, милиарди лендарианци се бяха вторачили в триизмерните си телевизори.
– Добър вечер, уважаеми зрители! Вие сте с най-якото риалити шоу в галактиката – „Изгубеният звездолет“ – тържествено обяви една от двете продълговати лилави глави на водещия – Аз съм Рой Уау!
– А аз съм Ной Уау! – енергично се включи другата глава и продължи – Само след броени минути всички ще станем свидетели на епична кулминация в историята на лендарианската телевизия – дългоочакваният финал на нашето риалити.
– Ной, нека припомним на зрителите, които сега включват телевизорите си какво представлява „Изгубеният звездолет“.
– Разбира се, Рой. Новият сезон на шоуто започна точно преди една година…
– Извинявай, че те прекъсвам, Ной. На колко земни години се равнява това?
– 11 земни години и 6 месеца. Решихме тази година таргет на шоуто да бъдат неизследваните земляни от т. нар. „Слънчева система“. Чрез подставени агенти, успешно пуснахме слуха сред тях, че в тяхната галактика се рее гунгански звездолет, чийто екипаж е мъртъв в следствие на марсианска треска. А на борда му има тонове висококачествена платина – материал, който земляните високо ценят – чудно защо. За сведение на зрителите, планета Гунган не съществува.
– Пресвета Вселено, какъв майтап само! – възкликна Рой.
– Но разбира се! Ха-хаа! От самото начало, точно 156000 невидими за човешкото око и техника самоуправляващи се миниатюрни, антигравитационни камери следят развитието на завръзката при земляните. Досега станахме свидетели на всевъзможни обрати при тази раса: зверски убийства, подли предателства, вълнуващи преследвания, динамични престрелки, дори и няколко любовни истории. Между другото, така разбрахме как земляните се репродуцират. Всички се стремяха да се докопат до тази платина. Уважаемите зрители могат да гледат най-интересните моменти от този сезон на шоуто по всяка от нашите 8400 телевизии през следващите 5 лунни цикъла.
– И стигаме до развръзката – поде Рой – преди около два месеца попаднахме на двамата земляни, които вие, скъпи зрители определихте чрез гласуване, че трябва да стигнат до финала. Това са братята близнаци Франко и Роско Замбрано – на екрана веднага се появиха триизмерните им образи заедно с кратка биография отстрани – В момента наблюдаваме наживо как те влизат в звездолета.

Това не е луна!

Самотната метална отломка, която навремето е била част от космически кораб или космическа станция, се рееше кротко из безбрежната черна шир, като компания ѝ правеха единствено големият колкото баскетболна топка Сатурн отпред в далечината и безбройните ярки звезди наоколо. В следващия миг, отломката бе закачена и засилена в бесен въртящ полет от преминаващия с максимална скорост космически кораб, който бързо се превърна в малка точка. Минута по-късно, на същото това място (ако, разбира се в необятния и непостоянен космос, съществува понятието „същото това място“), премина друг, значително по-голям кораб, движещ се в същата посока, който също бързо се скри в чернотата отпред.

– Гледай ги тия идиоти, бе! Мислят си, че могат да ни избягат. – рече с насмешка О‘Браян.

– Пълни мухльовци! – потвърди колегата му Санчез. – Ако знаят само какъв хубав междупланетарен съд ги чака за глупостта, която направиха.

– Говорѝ ми! Ама, то акъл се иска. Честно да ти кажа, чудя се кой от тия двамата е по-тъп. Санчез, приближи се още малко и пробвай да осъществим връзка! Искам да ги чуя какво ще кажат преди да включим прехващателния лъч.

В същото време на няколкостотин километра напред, в първия космически кораб:

– Братле, тия се приближават. – отчете разтревожено Роско, следейки показателите на екраните пред себе си.

– Споко, братле! – успокои го Франко, който съсредоточено конфигурираше сложни траектории пред своя екран. – Съвсем скоро ще сме много далеч от тях.

– Дано си прав, щото не ми се работи в рециклатора за отпадъци на Марс през следващите 175 години… – промърмори Роско. – Братле, опитват се да направят връзка с нас. Да блокирам ли сигнала?

– А, не! Даже ни включѝ визуално! Искам да им видя физиономиите като разберат.

Равносметка за 2016 г.

С риск да изглеждам, че се самопотупвам по рамото (но какво пък толкова), смея да твърдя, че в творческо отношение 2016 г. бе по-успешна за мен от предходната. Случиха се много хубави неща като членство в клуб, 14 написани разказа, 5 публикации на хартия, множество електронни публикации в различни сайтове (включително и няколко интервюта, ти да видиш), добри резултати от конкурси за разкази, участие в инициативи и мероприятия и първата ми литературна награда в живота. Та по хронологичен ред:

В края на 2015 г. имах честта да бъда поканен от Бранимир Събев да стана част от новосформиращия се тогава клуб на авторите на хорър „Lazarus” (Horror Writers Club Lazarus”), основан в памет на трагично загиналия Адриан Лазаровски. Клубът бе официално учреден на 3 януари 2016 г. и оттогава започна да придобива все по-голяма тежест и авторитет в литературните среди. За това говори първият общ сборник на клуба „Писъци“, който получи високи оценки и направи добро впечатление на читатели, фенове, критици, автори и издатели, както и донякъде разбуни духовете в някои общности, което е напълно закономерно. В този сборник присъства разказът ми „Speculo Veritatis”. „Писъци“ излезе под №13 в култовата поредица на изд. Gaiana book&arts “Колекция Дракус“. Прескачам за малко напред във времето, за да спомена и издаването на знаковата книга на клуба – сборника с разкази на Адриан Лазаровски „Сбъдващия мечти“ отново в “Колекция Дракус“, видял бял свят благодарение на всички от “Lazarus”. Книгата, която е в памет на нашия патрон събира за пръв път на едно място всички публикувани негови разкази.

На 21 април 2016 г. получих първата си литературна награда в живота – трето място на националния конкурс за публикуван къс разказ за автори до 35-годишна възраст “Рашко Сугарев” – 2016 г., организиран от Национален дарителски фонд “13 века България” за разказа си “Деветият живот“.

През април също така беше четенето на „Истории от някога“ на тема „Ресторант за месо“, където разказът ми „Кошмари в кухнята“ взе първо място от гласовете на публиката.

През месец май участвах в конкурс за фентъзи разказ на тема “Песента на Юга”, организиран от Fantasy LARP Center с разказа “Песента от юг”, който получи добри отзиви от прочелите го.

Същият месец, писателят Стефан Кръстев ме удостои с честта да направи интервю с мен, което бе качено в сайта на bgsever.info. Първото ми интервю.

“Сбъдващия мечти” на Адриан Лазаровски

Това е най-важната книга, излязла с общите усилия на авторите от клуб “Lazarus” и най-вече благодарение на нашия почетен председател Явор Цанев, който направи това възможно. С този сборник, ние искаме да отдадем почит и уважение към човека, на чието име е кръстен клуба – покойният Адриан Лазаровски – всестранно развита личност, доказал уменията и таланта си в различни сфери и успешно реализирал се като писател, преводач, редактор, рок-журналист, инициатор на литературни мероприятия, организатор на културни проекти, жури в конкурси и др.

“Сбъдващия мечти” е хорър сборник, който за първи път събира всички разкази на Адриан, които са били публикувани през годините в различни сборници, алманаси, вестници и списания на едно място. Вярваме, че това трябва да бъде така и когато вече е факт, сякаш едно много важно парченце от пъзела на живота намери своето място.

По принцип не съм от най-скоростните читатели и далеч не съм от тези, които “изяждат” сума ти книги за норматив (не че е лошо, разбира се). Но тази книга бе от тези, които сами се четяха. Четях я буквално навсякъде – в градския транспорт, на работа (докато чаках да ми сменят изгорелия хард диск), в обедната почивка, вкъщи. Запознах се с коя от коя по-чудесни и майторски изпипани творби.  Усещах как, ако житейският му път не бе така нелепо прекъснат, би усъвършенствал още повече творбите си до рядко достигани от творец измерения на изкуството. Разказите са наситени с изключително богат подбор от думи и разнообразен изказ, който естествено следва хода на събитията в историята и четейки, мислите ми плавно допълваха случващото се.

Откровеността на натуралистично бруталните хорър сцени ме окуражават и карат да повярвам, че няма нужда от скрупули, когато един творец иска да пресъздаде това, което е в главата му. Нещо, което определено ме надъхва и амбицира, че моите лични опити в тази сфера не трябва да бъдат възпирани от широко възприеманото мнение, че този тип литература е едва ли не нещо болно. Напротив, именно в разгара на такива творчески въжделения, творецът може най-ярко да блесне със своя истински потенциал.

“Изкривени реалности” на Коста Сивов

“Изкривени реалности” е много приятна и увлекателна новела на Коста Сивов, която се чете леко и поддържа интереса, който се увеличава правопропорционално с приближаването към развръзката. Засегната е една моя много любима тема, за която също съм писал в мои разкази, а именно преплитането на различни реалности и всички произтичащи от това последици. Само че в тази история, това не е просто едно разменяне на ролите, а таи в себе си и нещо повече, което обаче няма да разкрия тук.

Из официалния синопсис:

“ИЗКРИВЕНИ РЕАЛНОСТИ” е пътешествие в дебрите на най-дълбоките кътчета на човешкия разум, където се крият едни от най-големите ни страхове и копнежи.

Франк Джаксън има прекрасно семейство, хубава работа и светло бъдеще. Джейсън Морис е талантлив художник, с прекрасни приятели, току-що е срещнал жената на живота си, която бързо се превръща в негова муза. Двамата мъже живеят в свои собствени светове, в които нещастието липсва от цялостната картина, до мига, в който една катастрофа не променя всичко. Франк и Джейсън поемат по пътя на мрачния сюрреализъм, на който не е стъпвало никое човешко същество досега. Заплахата пред тях е огромна, тъй като накрая един от двамата може и да не оцелее!

“Последните българи” на Делиян Маринов

Сборникът “Последните българи”, подвизаващ се под №14 в придобиващата все по-култов статут “Колекция Дракус” на издателство Gaiana book&art studio е едно силно запомнящо се четиво, предназначено не само за родолюбци, но въобще за всички българи. Това е една грижливо селектирана подборка от тематични разкази, всеки от които носи свой ярък индивидуален и емоционален заряд.

Написани с хъс и плам, страниците на тази книга разкриват част от душата на автора. Който познава Делиян, знае, че народните традиции и чисто български обичаи и нрави са му близки по сърце. Когато прочетох всички разкази си дадох сметка, че макар бидейки отделни истории, те могат да се възприемат и като едно цяло произведение, именно заради общата идея и обстановка. За да не преразказвам своеволно, ще цитирам част от бележките на автора, в които съвсем искрено споделя смисъла:

“Това са текстове, които побират в себе си минало, настояще и (пиша го с натежало сърце) бъдеще. Защото в тези фрагменти от съществуването са заложени първопричините, детерминиращи рухването на традициите и западането на българското село.”

В тези разкази се наблюдава неминуемият сблъсък между автентични, патриархални добродетели и низки страсти и пороци, присъщи за нашето съвремие. Ще си позволя и да направя някакво подобие на по-задълбочен анализ. Въпреки, че във всяка история струи същината на отминалия български дух, никъде не се споменава и дума за турското робство. Тълкувам това като стремеж (дали умишлен или подсъзнателен от страна на автора – не знам) да се наблегне върху присъщите на истинските, достойни българи, черти на силния характер, непримиримостта и чувството за справедливост, изграждани през вековете.

Като забележка бих могъл да спомена само някои чисто стилистични решения и начини на изказ (по мое скромно мнение), но те се губят сред чудесно разказаните сюжети и пълнокръвно описани герои, които потапят читателя в своята същност.

“Нощта срещу ноември” на Валентин Попов – Вотан

Разгърнах страниците на първата книга на Валентин Попов – Вотан. Прочетох, попих и видях началото на един български талант. Към момента Вотан има три издадени сборника с разкази, но на мен ми беше интересно и любопитно да видя как се е зародил пътят на писането му.

Разказите в “Нощта срещу ноември” се четат леко и неусетно. Историите се плъзгат по възприятията на читателя лесно като масло върху нагорещен тиган. В бележките от автора в началото пише, че са писани между 1998 г. и 2013 г. Въпреки, че не е споменато кога точно са писани самите разкази, чрез тази подборка един вид може да се проследи развитието във формирането на идея, изграждането на сюжет, герои и т.н.

И без повече словоблудства, да споделя малко впечатления за самите разкази.

“Бялата посестрима” – Зима, сняг, ловец и природа. Така започва сборникът и въпреки, че самият разказ е много кратък, веднага ми навя спомен за “Да накладеш огън” на Джек Лондон.

“Художникът и есента” – Млад художник е обсебен от желанието да нарисува секси мацка, която е позирала в Художествената академия, където той е студент. По някакъв начин се запознава с нея и тя сама предлага да му позира. Какво ще му даде тя и какво ще му вземе?

“Лиан” – Не знам как точно да определя тази много приятна фентъзи хорърийка. Развива се в полите на Пирин и главният герой, който е овчар се натъква на древни и могъщи същества, които се оказва, че воюват между себе си от векове.

“Новата страница на Белла” – Класическа комбинация от страстен, луд секс, издължени кучешки зъби и … ами, да – кръв, разбира се.