И така, прочетох “Скорпиона” на Бранимир Събев. Гмурнах се в дълбоките и тъмни води на въображението му и останах доволен. Толкова доволен, че с удоволствие и нетърпение ще прочета и останалите му три книги.
С Бранко се запознах почти преди година на първото издание на литературната инициатива “Истории от някога”. Признавам, че дотогава не бях чувал за него. В последствие разбрах, че е автор на три сборници с разкази (“Хоро от гарвани”, “Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, “Пустинния скорпион”) и че готви четвърти (“Априлска жътва”, който вече е на пазара). Зарадвах се, като научих, че пише в любимите ми жанрове хорър, фентъзи, фантастика. С явно предпочитание към хоръра. А между другото и чете много изразително – след първото негово четене, което чух, си дадох сметка колко е важно това.
Та ще прочета и останалите му книги, не защото станахме приятели и от време на време пием бира заедно, не защото в негово лице срещнах подкрепа и напътствия (тип “не питай старило, а патило”) в моите писателски брожения, а защото пише яко. И защото е фен на Краля. Историите му грабват от самото начало до самия край и не те оставят на мира, докато не те преведат през тези тъмни кътчета на съзнанието му, през които си е наумил да те преведе. С две думи пътуването си струва отвсякъде за всеки фен на остросюжетната литература, а и не само.
Прочети още!
Lostov 