На косъм

Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава към него. Бе загърнат с дълго черно наметало, което покриваше краката му и завършваше с качулка, която скриваше лицето му. Тъмната фигура се приближи още малко и спря на два метра от Чък.
– ДОБЪР ДЕН! – поздрави Смърт. Думите му прозвучаха като самотен, плътен ек насред древно, забравено гробище. Чък не просто ги чу, а ги усети в мозъка си и ги вкуси с всяка една клетка на тялото си.
– Добър да е! – отвърна той. – Признавам, добри ефекти. Добре сте докарали акустиката. А и тази мъгла… Досега не бяхте правили нещо толкова реалистично. Браво! Някакви вибрации ли сте вкарали за по-добър звук? Защото направо ми изтръпна черепа, ха-ха.
– ЕДИНСТВЕНИТЕ ВИБРАЦИИ В МОМЕНТА, СА ТЕЗИ НА ТВОЯТА ДУША. МОГА ДА ГИ УСЕТЯ. И ЧЕСТНО КАЗАНО, СА ДОСТА ИНТЕРЕСНИ.
– Ха-хах. Ама ти продължаваш обаче. Добре се справяш. Арнолд, ти ли си? Само дангалак като теб може да изглежда така. Или може би си ти, Долф? М? Хе-хе. Само не ми казвайте, че това е Джет Ли на кокили, ще умра от смях. – Чък се огледа наоколо, очаквайки всеки момент да чуе дружния смях на снимачния екип на „Непобедимите 4“. Когато това не се случи, продължи с досада. – Ок, пичове! Добре се справихте с всичко наистина. Но изпуснахте момента, в който трябваше да изскочите от мъглата, кикотейки се като малки момченца. Тогава щеше да е смешно. Излишно удължавате цялата тази шега.
– ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ НЯМА НИКАКВА ШЕГА. – Чък осъзна тези думи със силата на летяща гилотина към главата на клетник. Имаше нещо различно в този глас, който чуваше в главата си, нещо абсолютно нелогично и нередно.
– Добре, умнико. Какво правим тогава, а? – Чък се усмихна и разпери ръце. Вътрешно не се усмихваше, но не искаше да го показва. Най-странното бе, че имаше чувството, че това не му се получава. Че всички негови емоции и помисли са изложени на показ пред двуметровата черна фигура. Като изложени плодове на сергия на пазара. И нищо не можеше да направи, за да потисне това чувство. – Хайде тогава. Кажи ми, как вече съм мъртъв и си дошъл да вземеш душата ми и да се свършва тази пародия.
– ВСЪЩНОСТ ТИ ОЩЕ НЕ СИ МЪРТЪВ. РЕШИХ ДА ИЗПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ И ДА ТИ ДОЙДА НА ГОСТИ.
– Какъв случай, какво гости? – не разбра Чък, при което Смърт направи плавно кръгово движение с ръка и безмълвно посочи напред с костелив показалец. Чък се обърна към тази посока, за да види как част от мъглата се разсейва. Разкри се следната картинка: Чък видя себе си да лежи на земята. Около него се тюхкаше и вайкаше част от снимачния екип. Забеляза тънка струйка кръв да се стича по дясното му слепоочие. Виковете, които се разнасяха от скупчените, паникьосани хора, се чуваха нереално заглушени – все едно идваха от другия край на света. Някой от тях припадна, но никой не му обърна внимание. Видя как Силвестър Сталоун се появи отнякъде и започна да крещи на събралото се множество.
– Но какво се е случило тук?! – изуми се Чък и понечи да се приближи към групата хора, когато от мъглата внезапно изскочиха двама мъже, носейки носилка. Те търчаха тромаво напред, минаха право през безплътния дух на Чък и продължиха към лежащото му тяло.
– А, стига бе! – възкликна той и се обърна изумен към Смърт, който махна вяло с ръка и мъглата около тях отново се сгъсти.
– ПРЕТЪРПЯ ИНЦИДЕНТ. ИЛИ КАКТО БИХТЕ ГО НАРЕКЛИ – ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА. НЯКАКЪВ ПРЕДМЕТ ПАДНА НА ГЛАВАТА ТИ. В МОМЕНТА СИ В БЕЗСЪЗНАНИЕ И ДУШАТА ТИ СЕ НАМИРА МЕЖДУ ДВАТА СВЯТА. НО ТИ НЯМА ДА УМРЕШ СЕГА. – Смърт бръкна изпод мрачното си наметало и извади животомера на Чък. Вгледа се в него с искрящо сините искрици от дълбините на очните кухини в черепа си и обобщи: НЕ ОЩЕ. ИМАШ ОЩЕ ВРЕМЕ.
– Колко? – поинтересува се Чък. Смърт не отговори на въпроса му и прибра обратно животомера в потайното пространство на одеждите си.
– РЕШИХ ДА ТЕ ПОСЕТЯ ПОРАДИ ЕДНА ОСОБЕНА ПРИЧИНА. – Смърт закрачи към Чък, изравни се него, подмина го и след това се върна на мястото си.
– Това пък какво беше?
– ХМ. НЕ РАЗБИРАМ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ…
– Какви ги вършиш? За какво говориш?
– ДО МЕН СТИГНА ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНО ИЗКАЗВАНЕ ОТ СТРАНА НА ХОРАТА. ЧЕ НЯКОИ ХОРА СЕ РАЗМИНАВАТ НА КОСЪМ ОТ СМЪРТТА, А
ВЕДНЪЖ СМЪРТТА СЕ РАЗМИНАЛА НА КОСЪМ ОТ ЧЪК НОРИС.
Чък премигна изненадано няколко пъти, след което избухна в бурен смях.
– Ха-ха-ха-ха… И дойде специално да провериш това ли? Ха-ха-ха…
– ЛЮБОПИТСТВОТО МЕ ГЛОЖДЕШЕ.
– Ха-ха-ха. Това е просто шега. Виц. Един от многото, в които ме описват като всемогъщ.
Ако Смърт имаше плът, щеше да си проличи как подбелва очи тип „това ли било?!“, но тъй като нямаше, черепът му просто кимна леко.
– СЕГА РАЗБИРАМ. ЗНАЕШ ЛИ, ТИ СИ ПОВЛИЯЛ НА МНОГО ХОРА ВЪВ ВАШЕТО ВРЕМЕ. ТОВА Е ПРОМЕНИЛО ОБЩАТА ЕНЕРГИЯ, А АНТРОПОМОРФНИ ПЕРСОНИФИКАЦИИ КАТО МЕН, УСЕЩАМЕ ТАКИВА ИЗМЕНЕНИЯ. МНОГО Е ВЕРОЯТНО, АКО ЖИВЕЕШЕ В ДРУГО ВРЕМЕ, ДА БЪДЕШ ВЪЗПРИЕМАН ОТ ХОРАТА КАТО БОГ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЧОВЕШКИ ДУШИ НАСОЧАТ ВЯРАТА И МИСЛИТЕ СИ КЪМ ДРУГА ДУША, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СИЛА И ЖИВОТ ПРИДОБИВА ТЯ.
– И при теб ли е така? Затова ли си вечен?
– НЕ. АЗ СЪЩЕСТВУВАМ НЕЗАВИСИМО ОТ ВЯРАТА НА ХОРАТА. СЪЩЕСТВУВАМ ИМЕННО, ЗАЩОТО ТЕ ПРАВЯТ СЪЩОТО.
– Хм… А искам да те питам…
– НЯМА ВРЕМЕ. ЖИВОТЪТ ТЕ ЗОВЕ. СЛЕДВАЩАТА НИ СРЕЩА Е НЕИЗБЕЖНА.
Чък понечи да каже нещо, но мъглата рязко се сгъсти дотолкова, че изгуби Смърт от поглед. Всичко около него стана плътно сивкаво. На талази, пространството около него придоби оловносив, а после черен цвят. Усети мощно засмукване, сякаш душата му прелиташе през хиляди галактики само за миг. След това отвори очи и ослепителна светлина порази съзнанието му.
– Жив е! – изрева някой в лицето му. Моментално последваха истерични радостни крясъци. Зрението му започна да си пробива път през размазаните контури на заобиколилите го лица. След това дойде болката в главата, но тренираният му дух реши да я игнорира.
– Ей, приятелче! – Пред лицето му се появи изписаната с облекчение физиономия на Силвестър Сталоун. – За момент доста ни уплаши. Но ти си кораво копеле, не можем така лесно да се отървем от теб. – рече той и три четвърти от лицевите му мускули цъфнаха в искрена усмивка.
– Хех! – опита се да се засмее Чък. – На косъм.

Еди-колко-си години по-късно Чък Норис пое въздух за последен път и издъхна. Душата му премина в света на сенките и пред него се яви познатата мрачна фигура с коса в ръка.
– Ето, че отново се срещаме, стари друже. – усмихна се Чък. – Явно този път косъмът най-накрая се скъса.
– ДА. – рече Смърт.
– ПИСУК! – потвърди Смърт на мишките, който също бе дошъл да се срещне с тази човешка легенда.

(22.03.2015 – 27.03.2015)
____________________________________
Това е разказът, с който участвах в литературната инициатива Истории от някога по зададена тема “Смърт на гости”, в памет на Тери Пратчет. Четох го наживо в клуб Mood в София на 15 април 2015 г.